Munich Personal RePEc Archive

Икономика на аграрните институции

Bachev, Hrabrin (1999): Икономика на аграрните институции. Published in: Икономика и управление на селското стопанство No. 3 (2000): pp. 16-21.

[img]
Preview
PDF
MPRA_paper_76499.pdf

Download (19MB) | Preview

Abstract

Тази статия е част от три поредни статии, в които се адаптира ново развиващата се методология на Икономиката на транзакционните разходи към трансформиращото се селско стопанство. В статията аграрните институции са дефинирани като „правилата на играта”, които структурират поведението на аграрните агенти и предопределят икономическата резултатност. Аграрните организации са „участниците в играта” и форми за икономизиране на разходите за индивидуални транзакции. Транзакционните разходи са естествен резултат от разделението на труда в селското стопанство, и от „ограничената рационалност” и „тенденция за опортюнизъм” на аграрните агенти. Те са дефинирани като разходи за договаряне и за санкциониране на договорите във връзка с разнообразни (специфични, остатъчни, абсолютни, относителни) права на собственост, които индивидите притежават и разменят. Идентифицирани са различните разходи за мимолетна пазарно, класическо, неокласическо, релационно, вътрешно, колективно аграрно договаряне. Класифицирани са елементите на разходите за използване на пазара, и вътрешната организация, и за организационно и институционално развитие. Разкрита е ролята на технологията при минимизирането на транзакционите разходи. Икономическите граници на аграрните пазари и другите управленчески структури за организация са определени на базата на сравнителната ефективност на тези алтернативни форми за транзакция. Разпределението на аграрните транзакции между многообразните пазарни и непазарни управленчески форми са обяснени с потенциала на тези реално възможни договорни форми да икономизират разходите за транзакция. Определена е икономическата роля на държавата в условията на трансформация като ефективен участник в пазарните и частни транзакции. Прецизиран е критерия за включването на трета страна (държавата) в аграрните транзакции и за селекция на ефективните форми за държавна интервенция (подпомагане, регулация, държавно производство на обществени стоки и т.н.). Представен е ”измерителния проблем” за голяма част от транзакционните разходи в аграрната сфера. Отбелязана е необходимостта от оценяване на относителните разходи за транзакция чрез анализ на сравнителните предимства на алтернативните форми по отношение на координация, контролиране, и стимулиране. Предлага се да се замени маргиналния с дискретен структурен анализ, и използване на „отнасяне на различните транзакции към ефективните форми за управление”. Определени са взаимоотношенията между краткосрочните и дългосрочните разходи за транзакция чрез „логиката за откупуване” на капиталните инвестиции за развитие от икономиите на разходите на новите форми за транзакция. Класифицирани са разнообразните форми на „ограничена рационалност” и „опортюнизъм” на аграрните агенти в условията на трансформация. Посочени са примери от скорошното развитие в България за ефективен организационен отговор за минимизиране на „ограничената рационалност” на индивидите и за защита на транзакциите от възможен „опортюнизъм”.

UB_LMU-Logo
MPRA is a RePEc service hosted by
the Munich University Library in Germany.